Хотели цени почивки

Рилският манастир е най-значимият паметник на културното наследство в България, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Разположен е в Рила планина, на 120 км от столицата на България – гр. София и на 41 км от гр. Благоевград.
Основан е през първата половина на Х век от първия български отшелник и в последствие канонизиран за светец св. Иван Рилски. Св. Иван Рилски се превръща в най-известния български светец, покровител и духовен учител на българския народ на границата на първото и второто хилядолетие, основател на най-големия ставропигиален манастир в земите на България.  Фактът, че Иван Рилски избира точно това място, за да се отдаде на постоянни пости и молитви, не е случаен. В дълбоките недра на Рила планина, в пещер, той бил далеч от хорската суета и в близост до боговете. Там той лекувал и вършел чудеса, към която скоро след като се установил заприиждали поклоници, последователи на отшелничеството. Така славата му достигнала до цар Петър. Една от легендите разказва, че царят пропътувал огромно разстояние само, за да се срещне с отшелника и да го възнагради богато. Но Св. Иван Рилски върнал даровете и отказал среща с него. Доказателство за това се намира в завета на светеца, написан през 941 година, който е неговото духовно послание към вярващите. Отшелникът умира през 943 година. 34 години след смъртта му неговите мощи биват пренесени в Средец. Тогава той бива и канонизиран за светец от Българската православна църква. Неговите мощи имали чудодейна сила. Според друга легенда те излекували император Мануил І Комнин. През 1095 година те биват пренесени във Велико Търново по нареждане на цар Асен. В продължение на 3 века те се пазят в една от тамошните черкви. През 1469 г. със заповед на султан Мохамед ІІ те биват върнати обратно в Рилския манастир.
Възстановяване и укрепване на манастира извършил струмският феодален владетел протесеваст Хрельо. През 1333 година Хрельо съградил защитна кула с църква до нея, която се е запазила и до днес и е едно от опазените чудеса на Рилския манастир от Средновековието. Кулата се използвала за защитно убежище на монасите при разбойнически нападения. Изградена е като истинска крепост има 5 етажа и е с височина 25 метра. На последния етаж се намира параклисът “Преображение Христово“, украсен целия със стенописи от ХІV век, които са съхранени до днес.
Манастирът, който винаги се е ползвал с официалната дворцова подкрепа се превръща бързо в културен и духовен център не само в пределите на българските земи: манастирът поддържал духовно сътрудничество с манастирите в Атон, неговото влияние е равно на това на Светогорските манастири.
Най-ценният средновековен художествен шедьовър в манастира е Рафаиловият кръст. Кръстът е изработен от цяло парче чемширово дърво. Върху него са изобразени 36 библейски сцени и повече от 600 малки фигури и всичко това събрано върху дървен кръст с размери 81/41 см. От дългогодишната работа над кръста монахът губи зрението си и ослепява.
Рилският манастир съперничи по импозантност на големите манастири в Европа. Същевременно в него могат да се видят много нетрадиционни архитектурни решения, плод на самоуките майстори. Такова решение е манастирската кухня. Магерницата е произведение на майстор Алекси Рилец. Тя представлява 22-метров комин с конусовидна форма.
Днес манастирът е действащ мъжки манастир. Манастирът предлага нощувка, а в манастирската книжарница и в магазинчетата на Хрельовата кула, както и в района около манастира, могат да се купят икони, албуми, картички,сувенири, както и изделия от традиционни български занаяти.