MASTERCART accepted VISA accepted

Сигурността на плащането е обезпечена със сертификат Thawte

. . . . . . . .
Адрес: България, гр. Ивайловград

 Вила Армира се намира на 4 км от гр. Ивайловград, на границата между България и Гърция. Името на вилата идва от името на рекичка, протичаща наблизо. Районът е известен с богатото си природно, културно и историческо наследство.


Вила Армира е най-богато украсеният частен дворец от Римската епоха, разкрит на територията на България. Тя е и един от най-точно датираните комплекси, открити в страната ни.

Вилата е в центъра на голямо поземлено владение, което е било основано, най-вероятно от богато тракийска аристократична фамилия. Вилата се датира приблизително около 45 година на н.е. или около 25 година след като провинцията Тракия е била завладяна от римските войски и станала част от Римската империя.


Първият собственик е най-вероятно тракийски владетел или негов син, управлявал цялото долно течение на река Арда. Вилата е изградена на площ от 3600 кв.м. върху която са разположени жилищна сграда, градина за отдих и тераса, от която обитателите на вилата са се наслаждавали на имението. Още при самото си създаване на територията на вилата са били открити мраморни залежи и са били изградени кариери за бял мрамор и камък. Над 3000 детайли от висококачествен бял мрамор са открити при разкопките. Именно на тези кариери са забогатели и собствениците на вилата, които са си позволили да изградят мраморен дворец. В началото този мрамор е служил и за декорация на самата вила. От него са изградени мозайките в коридорите, около басейна и неговото дъно. От това време датира и невероятна колонада с изящни колони и капители в римо-коринтски стил в перистила - вътрешния двор.

Цялата сграда следва стила на римското строителство. Сградата е двуетажна, имала е около 22 помещения: зала за пиршества, стаи за гости, приемна на собственика, баня в типично римски стил и дори сауна, което говори за голям лукс.



След около 300 години разцвет вилата е била опожарена и разграбена. Вилата е архитектурен паметник.

© 2001 — 2018 | All rights reserved | created by format.bg