MASTERCART accepted VISA accepted

Сигурността на плащането е обезпечена със сертификат Thawte

. . . .
Адрес: България, София, ул. „Съборна” 2
Националният археологически музей се намира в центъра на София. Разположен е в   Буюк /Голямата/ джамия. Това е най-старата запазена сграда в София от епохата на османското владичество, датираща от края на XV век.  Днес археологическият музей е истинска музейна съкровищница, чиито богатства надхвърлят 450 000 експоната. Стотици безценни скулптури, надгробни паметници, релефи, бронзови статуетки, керамични съдове, монети, златни тракийски съкровища, украшения и бижута.
Най-впечатляващо за посетителите е копието в реални размери на Мадарски конник, което е поставено точно срещу главния вход. Мадарският конник е уникален скален релеф, сътворен от неизвестен майстор през ранното средновековие. Оригиналът се намира на 16 км източно от град Шумен и заради своята уникалност е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Експозициите на музея са разположени на два етажа.
В зала „Праистория” в хронологичен вид са изложени находки от палеолита до среднобронзовата епоха. Сред най-интересните експонати са сечива, фигури от глина и кост, керамични модели на жилища и пещи.
В централната зала на Археологическия музей, която обхваща и двата му етажа, са представени находки от къснобронзовата епоха до късното средновековие. Голяма част от експонатите са свързани с разцвета на Тракия - V - ІІІ в. пр. Хр. и Одриското царство. Изложени са също находки от могилните некрополи на траките. От двете страни на входа на централната зала посетителите могат да видят надгробни паметници, статуи на божества, керамика и други предмети, които са открити по крайбрежието на Черно и Егейско море. Изложени са и много находки, открити в некропола на Аполония Понтийска (днешен Созопол) и Одесос (Варна). Тук се пазят и много добре запазени римски каменни паметници и произведения на гръцки скулптори.
В залата на втория етаж се съхраняват най-ценните експонати на музея – Вълчитрънското съкровище, датирано от XIV – XII в. пр. Хр., и съкровището от Луковит, датирано от IV в. пр. Хр.
Вълчитрънското златно съкровище е най-голямото, откривано до момента в България. Състои се от 13 предмета с общо тегло 12,5 кг.
През 1953 край Ловешкия град Луковит случайно е открито тракийско съкровище. В пълния си обем се състои от 15 сребърни съда, 23 апликации и принадлежности за конска амуниция и над 200 сребърни халкички, полусферични копчета, тръбички, малки апликации с изображения на човешки и животински главички.
Голяма Косматка е тракийска могила край град Шипка, България, в която д-р Георги Китов открива една от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на тракийски цар, погребан със своя кон.
В саркофага са открити над 20 златни предмета (произведения на тракийското изкуство) с висока художествена стойност - златен венец с дъбови листа и жълъди,  каничка, златна апликация за конска амуниция, както и бронзови съдове. Не по-малко ценни са железният меч със златна апликация, шлем, както и други оръжия. Особен интерес представлява бронзовата глава на брадат мъж в естествена големина, с очи от полускъпоценни камъни.
Надписи по предпазното въоръжение показват, че името на владетеля е Севт , предполага се че става дума за прочутия Севт III, господаря на тракийския град Севтополис.
През 2004 г. в могила Светица до с. Крън е открит зидан гроб на тракийски владетел от V в пр.н.е. За щастие гробът е непокътнат и откритите в него артефакти са в пълен състав.
Уникална златна маска на владетеля, която тежи почти 700 грама, както и златен пръстен-печат говорят за величието на погребания тракийски цар. Днес оригиналната маска може да се види в Археологическия музей в София.
© 2001 — 2018 | All rights reserved | created by format.bg